Доброволци, които да разказват театър на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC, разказа в интервю Петя Йосифова-Хънкинс, управител на Театър-студио 4XC и хореограф в Театър-лаборатория „Алма Алтер” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.  „От около 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем пространство, в което те дa развиват творческия си потенциал“, обясни Петя Йосифова-Хънкинс. По думите това е „оазис“, в който е възможно незрящи хора с интерес към актьорското майсторство да се учат и да практикуват

Доброволци, които да разказват театър на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC, разказа в интервю Петя Йосифова-Хънкинс, управител на Театър-студио 4XC и хореограф в Театър-лаборатория „Алма Алтер” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

„От около 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем пространство, в което те дa развиват творческия си потенциал“, обясни Петя Йосифова-Хънкинс. По думите това е „оазис“, в който е възможно незрящи хора с интерес към актьорското майсторство да се учат и да практикуват. 

Още от рубриката С изложба и среща-разговор със сина на Стефан Савов ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на сценографа в Дряново. Събитието е насрочено за 14 май в Исторически музей Дряново. Това съобщи Иван Христов, директор на културната институция.  „Стефан Савов е известен художник и сценограф.  Роден е в Дряново, но тук е почти непознат. Неговото име е мн ... Вижте повече

Театър с незрящи актьори за незрящи в публиката

„Ние сме открили цяла методология, през която незрящите актьори, които са на сцената, се пласират на нея, ориентират се по колеги, по тактилни знаци и маркери и играят в голяма част от нашите представления“, обясни тя. 

От една страна даваме възможност на незрящи да бъдат с нас на сцената, а от друга страна - за незрящите, които нямат амбиции да бъдат актьори, адаптираме спектаклите си с така нареченото аудиосъдържание, разказа Петя Йосифова-Хънкинс. 

„Притежаваме, благодарение на „Телъс интернешънъл“ и Агенцията за хора с увреждания, една система, която ни дава възможност в реално време да нарираме спектаклите си. Имаме обучени наратори и чрез тази система ние разказваме онова, което обикновеният зрящ зрител вижда“, обясни тя.

„Това е едно голямо постижение, голямо творческо предизвикателство за нас, защото изборът в какви думи да облечеш това, което виждаш, е наш. Фантазията на незрящите препуска така стремглаво, въображението им рисува какви ли не картини и те реагират на неща, на които зрящите не можем да реагираме. И тази среща между нас в полето на изкуството за нас е много вълнуваща“, добави Хънкинс.

„Всички наши представления са много различни, затова е голямо интелектуално предизвикателство да бъдат разказани. Има представления като „Царството на самодивите“ по Иван Вазов, които са много поетични, много сюрреалистични. И да бъде тази поема разказана е много различно от това да бъде разказан „Щастливецът“ по Алеко Константинов, например, тъй като този спектакъл е изпъстрен с много песни, танци, много актьорска игра, с много визия“, обясни още Петя Йосифова-Хънкинс.

Тя добави, че нараторите и хората, които ще „разказват“ театралните постановки, трябва да минат през курс за познаване на естетиката представленията, настроението, „така че онова, което бъде казано в слушалката на незрящия, да бъде онова, което стои в замисъла на самия спектакъл“.

„За нас е много важно да роим нашето семейство и затова търсим все повече и повече млади хора, които искат през театъра да общуват със света на незрящите. А този свят на незрящите никак не е тъмен. Ние зрящите си представяме, че тъмно, но те имат страхотно въображение. Те познават червеното като цвят, те познават синьото, те имат страхотни асоциации на думите, които за нас са прозаични. Тяхната фантазия ги отвежда в едно много по-абстрактно поле и действително е страшно вълнуващо. Когато в публиката, изпъстрена със зрящи и незрящи, а това е в повечето случаи, разказваме спектаклите си, зрящите се обръщат и поглеждат незрящите и се питат защо са реагирали по един или друг начин. Ние, благодарение на нашите скрупули или клишета за възприемане на изкуството не сме реагирали, защото сме сложили културния етикет, с който влизаме в театъра“, коментира Петя Йосифова-Хънкинс.

Тя добави, че незрящите са много непосредствени. „За нас като актьори на сцената е много интересна тази симбиоза на публиката зрящи и незрящи. Как те общуват отвъд думите, отвъд онова, което може да бъде казано, с онова, което може да бъде усетено и почувствано“, каза още тя. 

Петя Йосифова-Хънкинс посочи, че благодарение на финансиране от Европейския корпус за солидарност Театър-студио 4XC има възможност да развива дейността си с незрящите не само в контекста на театъра. Тя разказа, че се организират класове по народни танци за незрящи, разходки и преходи в природата, тандемно колоездене. От своя страна незрящи обучават зрящи как да играят тенис на маса – Шоудаун. Всички тези активности са напълно безплатни, каза още Петя Йосифова-Хънкинс. 

„Това е един огромен стремеж едни към други, което мисля, че е смисълът на здравото живеене в нашия нездрав живот и свят“, добави тя. 

„Мисля, че наистина е важно да се стремим и да търсим начини как можем ние да бъдем на равна нога с тях, защото нито ние сме нещо повече от тях, нито те са нещо по-малко от нас. Само се замислете колко незрящи има в София, в България. Това да накараш незрящ да затвори вратата от външната страна е кауза. Ако само това можем да направим, сме направили много“, коментира още Петя Йосифова-Хънкинс.